(NaturalNews)
Широкото потребителското търсене на пластмасови продукти, които са без химикала бисфенол-A (BPA), разтройващ хормоните, води до значителни положителни промени в това как се произвеждат контейнери за храни, напитки и вода. Но ново изследване от Германия е установило, че хиляди други потенциално вредни химикали все още изтичат от пластмасовите продукти в храни и напитки, включително, разрушаващият ендокринната система химикал EDC, известен като ди(2-етилхексил) фумарат, или DEHF, който е напълно нерегулиран.
Мартин Вагнер и колегата му Йорг Оехлман от Университета Гьоте във Франкфурт, заедно с екип от изследователи от Германския федерален институт по хидрология, научават това след провеждане на тестове на 18 различни продукта бутилки за вода, като търсят наличие на ди(2-етилхексил) фумарат (EDC). Чрез използване на усъвършенствана комбинация от биоанализа и масспектрометрия с висока резолюция, екипът идентифицира 24520 различни химични вещества, присъстващи в тестваната вода.
Но главно безпокойство от резултатите от проучването е химичният пластификатор DEHF, който се използва, за да направи пластмасовите бутилки по-гъвкави. Според докладите, DEHF е ясно идентифициран при тестваната вода като най-съдържащ се и очевидно виновникът, причиняващ анти-естрогенна активност. Въпреки че има следи от повече от 24000 други потенциално вредни химикали, DEHF излиза като единствения възможен ендокринен разрушител, който може да индуцира тази наблюдавана активност.
Публикуваното резюме от изследването обяснява, че 13 от 18-те продукти бутилирана вода показват „значителна“ анти-естрогенна активност, като 16 от 18-те проби са открити да инхибират андроген рецепторите на организма с поразителните 90 процента. Освен това, другите 24,520 химически следи освен DEHF са идентифицирани като показващи антагонистична активност, което означава, че те също са вредни за хормоналната система на организма.
Хиляди химикали, водещи до ендокринни смущения, използвани в пластмасовото производство, доказват, че материалът не е безопасен
Но DEHF очевидно не е сам в причиняването на значителни вреди на ендокринната система, тъй като екипът не успява да идентифицира специално този химикал като анти-андрогенен. Това предполага, че има някакъв друг химикал или химична комбинация, изтичаща се в бутилираната вода, която пречи на химическата сигнална система на тялото, която разбира се, е отговорна за производството на хормони и използването им в тялото.
„Потвърждаваме идентичността и биологичната активност на DEHF и допълнителните изомери на диоктилов фумарат и малеат, използвайки автентични стандарти“, съобщават изследователите. „Тъй като DEHF е антиестрогенен, но не анти-андрогенен, заключаваме, че допълнителни, все още неидентифицирани ендокринни разрушители допринасят за антагонистичния ефект на бутилираната вода.“
Въпреки, че тези конкретни констатации относно DEHF са новаторски, общият извод от това изследване е, че са необходими много повече проучвания, за да се определи вида на химикалите, които изтичат от пластмасата в нашите храна и вода, да не говорим за степента на това изтичане. И тъй като Американската агенция по околна среда (EPA) и Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) и останалите трибуквени правителствени агенции със сигурност никога няма да намерят време за провеждане на това важно изследване. С това трябва да се заеме независимата наука.
„Тази работа е ‘проява на сила’ в определянето на ендокринни смущения в пакетираните материали“, казва Брус Блумберг от Университета на Калифорния в Ървайн, цитиран от Chemistry World. Този тип анализ, добавя той, „ще бъде много важен за бъдещето на нашата представа за това какво правят химикалите, на които сме изложени рутинно и кои от тях представляват опасност за разрушаване на ендокринната система.“
Източник: http://www.naturalnews.com
Автор: Ethan A. Huff
Превод от английски на български
Tanya Nikolova