Ръководство за балансиране приема ни на омега-3 и омега-6 мастни киселини

(NaturalNews)

Има добра причина защо диетолозите смятат омега-3 и омега-6 мастните киселини за „съществени“ киселини. Тези полиненаситени мазнини, които са отговорни за изграждането на клетки и поддържане на нервите и мозъчните функции, не могат да бъдат произведени от тялото ни. Това означава, че трябва да ги получим от хранителни източници, за да бъдем здрави.

За съжаление, с появата на преработените растителни и масла от семена, средният западняк консумира много повече омега-6 от омега-3 киселини. В действителност, средното съотношение между приема на омега-6 и омега-3 киселини на Запад се оценява на 16:1, което е много по-високо от оптималното съотношение от около 1:1 и 4:1. Тъй като омега-6 мастните киселини притежават провъзпалителни свойства, този тежък дисбаланс може да доведе до голям брой, свързани с това здравословни проблеми, като сърдечно-съдови заболявания. Затова е важно да се поддържа оптимално съотношение на омега-3 и омега-6 мастни киселини, по всяко време.

Консумиране на повече омега-3 мастни киселини

Първата стъпка към постигане на оптимално съотношение между мастните киселини е да се консумират повече цели храни, които са богати на полезните омега-3 мастни киселини, към които повечето от нас са с дефицит. Все пак, това не е толкова просто, колкото звучи. Първо, много храни, които са богати на омега-3 мастни киселини, също съдържат много по-високи количества омега-6 киселини, и по този начин, всъщност ще допринесат за по-нататъшен дисбаланс. Второ, предварително образуваните дълговерижни омега-3 мастни киселини, открити в животински продукти – ейкозапентаенова киселина (ЕРА) и докозахексаенова киселина (DHA) – са много по-мощни от късоверижната омега-3 мастна киселина – алфа-линоленова киселина (ALA) – открита в растителните храни. Всъщност, телата ни трябва да конвертират ALA в по-активната EPA и DHA, преди да може да се използва, и това превръщане е не е толкова ефективно.

За жалост, за вегетарианците това означава, че животинските продукти са най-добрите източници на омега-3 мастни киселини. Това е особено вярно за мазни риби като скумрия, сьомга и сардини, въпреки че повечето морски и продукти от хранени с трева животни (като масло, мас, яйца и месо) също съдържат EPA и DHA. Добавки с рибено масло също са отличен избор.

Най-добрият източник на омега-3 мастни киселини на растителна основа е вероятно ленено семе, тъй като то съдържа приемливо съотношение на омега-6 към омега-3 от 5:1. Въпреки това, повечето други семена и техните масла, като фъстъци и сусам, предоставят много повече омега-6 от омега-3, което ги прави неподходящи за коригиране на дисбаланс. Поради тази причина, повечето вегетарианци и вегани биха се възползвали от специална EPA и DHA добавка.

Консумиране на по-малко омега-6 мастни киселини

Най-лесният начин да намалим приема си на омега-6 мастни киселини, е да се избягва консумацията на преработени растителни и масла от семена, които са богати на тези киселини. Най-големите виновници в тази категория са рапично олио, слънчогледово олио, шафраново олио, царевично олио, соево олио и олио от памуково семе. Тези „храни“ са само на около  един век, и не сме генетично адаптирани, да ги консумираме. Освен това повечето от тях са направени от култури, които обикновено са генетично модифицирани и/или силно пръскани, което ги прави още по-нездравословни. Кокосовото масло и зехтинът обаче са с относително ниски количества на омега-6 мастни киселини, и предоставят безброй ползи за здравето.

И накрая, важно е да се снабдяваме с месо от биологични ферми, които хранят животните си на пасища. Проучвания показват, че месото от животни, които са хранени със зърно, съдържа по-малко омега-3 мастни киселини и повече омега-6 мастни киселини, отколкото месото на хранените с трева животни.

Източник: http://www.naturalnews.com

Автор: Michael Ravensthorpe