(NaturalNews)
През 2006 г. Феликс Грън и Брус Блумберг, двама биолози по развитие в Университета на Калифорния, Ървайн, публикуваха изследвания за изкуствените химикали, известни, че допринасят за затлъстяване. Тези химически вещества, които учените наричат „obesogens“ (дебелогени) са чужди съединения, които компрометират баланса и развитието на липидния метаболизъм, често чрез разрушаване на ендокринната функция.
От 2006 г. насам рецензирани изследвания са идентифицирали около 20 вещества като дебелогени. Още по-лошо, поне 3 от тези вещества са често срещани в средното домакинство. За колко от следните дебелогени знаете?
Бисфенол A
Бисфенол А (BPA) е може би най-известният и един от най-разрушителните дебелогени. Синтетично съединение, което е било в търговска употреба от 1957 г. насам, Бисфенол А се използва за направата на поликарбонатни пластмаси и епоксидни смоли. С други думи, потребителски стоки, като например бутилки за вода, контейнери за храна и метални кутии.
Въпреки, че Администрацията по храните и лекарствата заяви, че излагането на BPA в малки количества е безопасно, научни изследвания показват друго нещо. Едно изследване, публикувано в Списанието по стероидна биохимия и молекулярна биология, например, показва, че BPA – който може да изтича от кутиите в нашите хранителни продукти и напитки – засяга множество хормонални пътища. Много изследвания свързват излагането на бисфенол А със затлъстяване в човешки и животински модели.
Фталати
Фталатите са група химикали, добавяни към пластмаси и други продукти, за да омекотят и повишат тяхната гъвкавост. Те са открити в стотици потребителски стоки, включително детски играчки, козметични продукти, фармацевтични продукти, опаковки за храни и бои, и са свързани с увеличаване на теглото.
В действителност, 3 независими проучвания са установили, че нивата на фталати в организма са свързани с повишена обиколка на талията и абдоминално затлъстяване. Друго проучване, публикувано в списание Молекулярна и клетъчна ендокринология през 2009 г., показва, че фталатите могат да предизвикат наддаване на тегло чрез разрушаване на хормонален рецептор, който играе ключова роля в липидната и въглехидратната обмяна.
Перфлуороктанова киселина
Перфлурооктановата киселина (PFOA) е дълговерижен химикал, който подобно на всички дебелогени, не се появява естествено в околната среда. PFOA се среща често в незалепващи съдове за готвене, направени от тефлон и е доказан, че се намира в кръвта на 98% от населението на САЩ.
Негативните ефекти на PFOA върху здравето на хората са добре документирани. Според проучване, включено в Environmental Health Perspectives, излагането на високи нива на PFOA е свързано със заболяване на щитовидната жлеза сред възрастните американци. Други проучвания също са свързали по-високото излагане на PFOA с хронично бъбречно заболяване и различни видове рак.
Въпреки, че проучванията, свързващи PFOA с наднорменото тегло при хора са ограничени, изследвания върху животни показват, че PFOA заслужава класирането си като дебелоген. Например, едно проучване от 2009 г. показва, че високи дози PFOA „значително увеличават“ масата на адипозна тъкан при мишки.
Ограничаване на излагането ни към дебелогени
Въпреки че може да е невъзможно да се избегне напълно излагането на дебелогени в днешния замърсен свят, има някои стъпки, които можем да предприемем, за да го сведем до значителен минимум. Закупуване на органични цели храни, вместо преработени храни, избягване на пластмасови бутилки за напитки, подмяна на незалепващи съдове за готвене с чугун или неръждаема стомана, са все ефективни начини за намаляване излагането на бисфенол А, фталати и PFOA. Пречистването на нашата чешмяна вода чрез дестилация или обратна осмоза преди пиене също така ще намали излагането ни към дебелогени, както и голям брой други унищожаващи здравето токсини.
Източник: http://www.naturalnews.com
Автор: Michael Ravensthorpe
Tanya Nikolova