Ако някога сте отделили време да погледнете съставките върху етикета на хранителните продукти, вероятно ще намерите думи, с които не сте запознати. Доста хора обръщат внимание на лошите съставки, които привличат много заглавия, като сироп от царевица с високо съдържание на фруктоза и нитрати, но има много други, които изглежда се промъкват под радара на повечето хора. Ако една непозната съставка е близо до дъното на списъка със съставки, много хора просто не й обръщат внимание и приемат, че продуктът съдържа толкова малко от въпросната съставка, че няма да направи голяма разлика.
Въпреки това, Американската академия по педиатрия (AAP) предупреждава, че много от общите добавки, които се съдържат не само в храната, но и в опаковката, заслужават по-внимателна проверка. Групата неотдавна публикува декларация за политиката и доклад, в които заявиха недвусмислено, че много от тези добавки имат опустошителни ефекти върху здравето на хората – а децата са особено уязвими. Те призоваха и за регламентирането на тези химикали.
С повече от 10 000 химикали в храната, която ядем, просто не е практично да се очаква някой да може да отдели доброто от лошото. Ето защо в доклада са изброени по-специално няколко групи, включително фталати, BPA, нитрати, PFCs и изкуствени хранителни оцветители.
Тези ефекти на химичните вещества върху ендокринната система са особено важни. Фталатите и бисфенолите могат да имат отрицателен ефект върху пубертета или дори да провокират началото му и могат да увеличат риска от безплодие, затлъстяване и други хронични заболявания. Експозицията на PFC, междувременно, води до ниско тегло при раждане и уврежда плода, докато нитратите са свързани с някои видове рак.
Те също така подчертаха опасностите от изкуственото оцветяване на храните. Синтезирани от странични продукти от нефт и каменовъглен катран, някои от оцветителите са дори свързани с алуминий, който е невротоксин. В анализа на 810 продукта, хранителни стоки, продавани на деца, 43% съдържат изкуствено оцветяване. Не е изненадващо, че единствената категория храна, която не съдържаше този химикал са плодовете и зеленчуците.
Изкуствените оцветители на храната са свързани с хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието и засягат и деца, които нямат ADHD. Някои от проблемите, които са свързани с изкуствените цветове в храната включват имунната реактивност, проблеми със съня, агресивност и раздразнителност. По-лошо, дневният прием, който FDA е удостоверил като приемлив за 60 mg.
Внимавайте и за косвено замърсяване
Съществува и въпросът за химикалите, които са непряко добавени към храната – чрез покритията, пластмасата, хартията, багрилата, полимерите и лепилата, използвани в опаковки или производствено оборудване. Някои от виновниците включват фталатите, използвани в лепилата и пластификаторите, металните буркани с бисфенолова облицовка и опаковъчните химикали. Такива химикали са свързани с проблеми като рак, оксидативен стрес, кардиотоксичност, нарушения на щитовидната жлеза и ендокринни проблеми.
Опасностите от тези химикали са особено тревожни при децата, чиито развиващи се органи са уязвими от смущения, които могат да причинят увреждания през целия живот. В допълнение, относителната им експозиция по отношение на хранителния прием на килограм е по-голяма от тази на възрастните.
AAP би искал да види по-строг процес за придобиване на означението „общопризнат като безопасен“, както и нови изисквания за изпитване на съставки за токсичност преди употреба и повторно тестване на предварително одобрени химикали.
Те препоръчват на родителите да се придържат към пресни и замразени плодове и зеленчуци колкото е възможно повече. Групата предупреждава също така да не се слагат пластмасови контейнери за храна в микровълнова или да се поставят в съдомиялната машина – въпреки че е най-добре да се избегне изцяло пластмасата.
Автор: Isabelle Z.
Източник: https://www.naturalnews.com/
