Въпросът за теглото в нашето общество може да бъде труден, изпълнен със смесени послания за образ на тялото, както и научни противоречия. Едно нещо обаче изглежда ясно. Връзката между затлъстяването и по-високия риск от заболявания, включително рак на гърдата, е реална.
И все пак изследванията започват да откриват вътрешните механизми, които „превключват“ затлъстяването. Голяма част от текущите изследвания в тази област са фокусирани върху две хормонални вещества – лептин и грелин.
Лептин, грелин и затлъстяване
Лептин и грелин са известни като „хормоните на глада“, защото спомагат за регулиране на апетита. Лептин намалява апетита, докато грелинът го повишава.
Лептин и грелин са преди всичко стабилизатори на теглото. Когато човек намаля калориите, тялото може да познае, че не се генерира достатъчно енергия (под формата на храна), за да се компенсира енергийната продукция. Тогава ще се произвеждат повече хормони за „апетит-сигнализиране“ в опит да се възстанови равновесието. Ето защо може да бъде толкова трудно да се отслабне!
Освен това, когато човек има значително повече бели мастни клетки в тялото си, хормоналните сигнали и възприеманите нива на ситост могат да се объркат. В резултат на това много хора със затлъстяване стават „устойчиви на лептин“.
Проучване от 2007 г., проведено в Холандия, установи, че „при затлъстели субекти циркулиращото ниво на анорексигенния хормон лептин се увеличава, докато изненадващо нивото на орексигенния хормон грелин намалява. Сега е установено, че затлъстелите пациенти са лептин-резистентни. “
С други думи, за много затлъстели индивиди, тялото прави прекомерно количество лептин, което мозъкът не разпознава. Тялото остава гладно, така че човекът яде повече. В резултат на това се произвеждат повече мастни клетки и на свой ред повече лептин (който тялото все още не разпознава).
Както можете да видите, това може да е началото на порочен кръг.
Връзката между инсулинова и лептинова резистентност
Съществува и връзка между инсулиновата резистентност и лептиновата резистентност. Разбира се, много хора със затлъстяване не са диабетици и има много диабетици, които не са с наднормено тегло. Все пак все по-голям брой и в двете групи е достатъчен, за да могат изследователите да разберат защо.
В интервю за Daily Mail, експертът по невроендокринологията и затлъстяване при децата, професор Робърт Лустиг от Калифорнийския университет в Сан Франциско, разяснява новата си теория, която твърди, че инсулиновата резистентност действително предизвиква лептинова резистентност.
Виновните за връзката, според Лустиг, са прости въглехидрати, най-вече под формата на захарни храни и бяло брашно. Той обяснява, че широко разпространената връзка за резистентност към инсулин / лептин в нашата култура не се е случила за една нощ. Когато диета с „ниско съдържание на мазнини“ стана много известна преди няколко десетилетия, производителите започнаха пускането на повече захар в храни с ниско съдържание на мазнини, за да ги направят по-вкусни.
В резултат на това хранителните навици се промениха като цяло. Дори и в постната, нискомаслена епоха консумацията на захар продължава да се покачва. Днес американците ядат средно по 3 кг захар на седмица, в сравнение с преди двеста години, когато са яли 2 килограма годишно!
„Епидемията от затлъстяване се е родила в резултат на това привидно логично и добре обосновано, но трагично неправилно разбиране за нашата биохимия“, казва Лъстиг в интервюто.
Рак на гърдата и лептин
Затлъстяването е свързано с по-високи нива на рак на гърдата, както и с по-високи нива на рак на ендометриума, дебелото черво, бъбреците, жлъчния мехур и рак на черния дроб, според Центровете за контрол на заболяванията (CDC). Неотдавнашен метаанализ, проведен от китайски изследователи, също стига до извода, че нивата на лептин играят роля в развитието на рака на гърдата, т. е. че те имат „потенциал за развитие като диагностичен инструмент“.
Друг метаанализ през 2013 г., който оценява публикуваната литература от Националните институти по здравеопазване, както и от Националната база данни за инфраструктурата на знанието в Китай, показва, че като цяло „средното ниво на лептин в серума“ на тези, които са имали рак на гърдата, е „значително по-високо от контролните групи. “
5 неща, които можете да направите, за да помогнете на хормоните си на глада
# 1 Спрете захарта. Доказателствата са ясни: излишната захар води до заболяване по много начини, включително увеличаване нивата на лептина. Захарта обаче не идва само от бонбоните. Много пакетирани храни, като салатни дресинги и кетчуп, също съдържат захар. В допълнение, търговски хляб, тестени изделия и бял ориз могат бързо да се превърнат в глюкоза в организма.
# 2 Движете тялото си всеки ден. Една бърза разходка, плуване, леко разтягане – всички те могат да бъдат начини, по които можете да започнете да движите тялото си повече всеки ден. Някои проучвания също така показват, че ежедневните упражнения може да възстанови баланса на сигнализирането на лептин чрез преобразуване на белите мастни клетки в кафяви мастни клетки.
# 4 Проверете нивата си на витамин Д! Доклад на университета в Южна Флорида от Колежа по медицина, от 2014 г. установи, че витамин D може да балансира стимулацията на лептина и това може да помогне да се потиснат раковите тумори. Според Американската асоциация за изследване на рака, когато нивата на витамин D достигнат 50 ng / ml, случаите на рак на гърдата могат да бъдат намалени с до 83%. Проверете нивата на витамин D и след това предприемайте действия, ако трябва да стоите на слънце всеки ден или да приемате качествени добавки D3 / K2.
# 5 Правете редовно проверки както на нивата на инсулина, така и на нивата на лептина. Ако някой от тях е висок, погледнете какво ядете и коригирайте.
Като се придържате към някои основни насоки по отношение на движението и храненето, можете да сте на път към теглото, което е точно за вас – и да имате повече енергия и цялостно по-добро здраве!
Автор: Dr. Veronique Desaulniers
Източник: https://www.naturalnewsblogs.com
