Олиото, с което готвите, може да има значително влияние върху здравето ви с течение на времето, поради начина, по който топлината засяга различни структури на олиото. Най-често използваните видове олио са най-опасни, не само защото пърженето създава трансмазнините, но и поради високата температура, олиото се окислява, унищожавайки всяко съдържание на антиоксиданти и същевременно създава свободни радикали, които състаряват преждевременно и насърчават заболеваемостта. Окисляването води до „фрагментация и полимеризация на олиото, които причиняват много повече вреда, отколкото транс мазнините“, според д-р Джоузеф Меркола.
Различните видове олио се различават в способността си да издържат на топлина, така че е важно да знаете кои масла са най-безопасни и най-опасни, така че да можете да изберете тези, които са най-подходящи за общо ползване и различни поводи.
Наситени мазнини
Най-подходящите мазнини за готвене са наситените мазнини – животински мазнини и някои неживотински мазнини, така че те трябва да се използват винаги, когато готвите с висока температура. Най-стабилно е кокосовото олио, то съдържа най-висок процент наситени мазнини (91,6%), което не му позволява да се окислява при много високи температури на пържене. Ако не сте почитатели на вкуса на кокоса, няма нужда да се притеснявате, кокосово олио губи голяма част от вкуса си в готвенето.
Кокосовото олио е последвано от палмово (51.6% наситени мазнини) и животински мазнини (50%) като най-сигурните, въпреки че наситените мазнини при животните може да доведат до други здравословни проблеми.
Мононенаситени мазнини
След наситените, мононенаситените мазнини са втори по стабилност. Те се окисляват при висока температура и поради това трябва да се използват само на средно ниски температури. Мазнини с най-висок процент на мононенаситени мазнини са макадамия масло (84%), следвано от зехтин (76%), масло от авокадо (73.8%), бадемово масло (65%), рапично масло (61,6%) и фъстъчено масло (48%). Трябва да се има предвид, че рапичното масло всъщност е едно от най-тежките масла за готвене, защото по-голямата част от културите са генетично модифицирани, маслото има кратък срок на годност и има по-голяма склонност да създава транс-мазнини, отколкото повечето други масла.
Полиненаситени мазнини
Последната голяма категория на мазнини и такива, с които е най-лошо да се готви са полиненаситените мазнини. Те са най-чувствителни към топлина и са нестабилни, създават най-голямо количество свободни радикали при нагряване, дори и при ниски температури. Подредени според процентното съдържание на полиненаситените мазнини, те са следните: шафраново масло (78.4%), конопено масло (77.5%), масло от гроздови семена (73,2%), ленено семе (69,1%), слънчогледово масло (68.7%), соево масло (62%; мнозинството ГМО), царевично масло (57,4%; мнозинството ГМО) и памучно масло (54,3%; мнозинството ГМО).
Някои от растителните масла в категорията полиненаситени са много по-полезни, когато не се нагряват, като ленено семе и масло от коноп, поради тяхното съдържание на омега-3.
Автор: Jonathan Cho
Източник: http://blogs.naturalnews.com/how-to-choose-cooking-oils-that-wont-damage-your-health/
Превод от английски на български
Tanya Nikolova