Всички хора знаят, че пушенето в самолет е забранено. Не само защото законът изрично го забранява, а и защото науката е доказала, че излагането на токсични химикали от тютюневия дим е много опасно.
Странно, но същото не може да се каже за газовете от изгоряло масло на реактивните двигатели – газове, на които хората редовно се излагат всеки път, когато се качат на самолет, за да пътуват.
Според авиокосмическата промишленост, хората не трябва да бъдат притеснени, тъй като според съобщенията газовете не причиняват хронични здравословни проблеми. Известно е, обаче, че съдържат агенти – които след това се освобождават в затворено пространство. За съжаление, това не е нов или дори изолиран проблем. От началото на 60-те години на миналия век хората са били изложени на „изтичане на въздух“ /bleed air/ – термин за нефилтриран въздух под налягане, идващ от реактивните двигатели към кабината – след като авиокомпаниите са спрели използването на външен въздух в самолетите.
Проблемът с този замърсен въздух е идентифициран за пръв път от военните пилоти още през 50-те години на миналия век, като са публикувани статии за опасностите от замърсения кабинен въздух. През 1999 г. доктор от военновъздушните сили на САЩ и учени от Франция и Австралия посочват състоянието, произтичащо както от острата, така и от хроничната болест, като аеротоксичен синдром, за чиято причина е подозирано маслото от реактивните двигатели. По-специално въздухът под високо налягане, идващ от сърцевината на двигателите и влизащ в кабината. Възможно е, обаче, да възникне потенциално опасна ситуация, ако въздухът под налягане е замърсен с маслени пари, което се случва, когато уплътненията протекат.
Маслото съдържа химикал, известен като трикрезил фосфат (TCP) – токсично вещество, което по-късно се използва като добавка против износване, което е и чудесно за удължаване живота на реактивните двигатели. Разбира се, същото не може да се каже за хората.
Публикувани са проучвания, които обсъждат аеротоксичния синдром и връзката му с търговската авиация. Както властите, така и авиокомпаниите продължават да настояват, че излагането на ниски нива на TCP не причинява хронично заболяване, въпреки нарастващото количество доказателства, не само от проучвания, но и от хора, които са го изпитали от първа ръка и разказват.
Разбира се, оцеляването след аеротоксичен синдром и отговорността на индустрията са две различни неща. През 1992 г. Джоан Търнър се раболяла след излагане на петролни изпарения по време на полет в Австралия. Тя спечели делото срещу превозвача East West Airlines – но и отнело 18 години, за да спечели най-накрая във Върховния съд на Австралия. За повечето хора това е трудна битка срещу мощен враг с време и ресурси от своя страна.
Много от случаите дори не стигат до съд благодарение на „извънсъдебни“ споразумения, предназначени да запушат устите на жертвите.
Наскоро превозвачи като Spirit Airlines и Easyjet обсъждат инсталирането на филтри и детектори на нервни агенти в самолетите си. Производителят на Boeing пусна също така своя едноименен модел 787, който гарантира архитектурата без доспускане на замърсен въздух в кабината.
Това обаче все още е малка победа в битката с аеротоксичния синдром. Време е властите да си сътрудничат с авиокомпаниите, за да работят срещу опасностите от замърсения въздух в кабината.
Автор: Ralph Flores
Източник: https://www.naturalnews.com
