ЛАЗАРОВДЕН

Осем дни преди Великден млади жени, облечени в традиционни национални носии отбелязват светлия християнски празник Лазаровден.

Българският народ го нарича още „Лазарица“, „Лазар“ или „Лазарова събота“. Момите от сутринта се закичват в косите със свежи китки и венчета и обикалят по къщите като пеят празнични песни и изпълняват ритуален танц, известен като „Боенек“.

Предвестник на Великден, този празник е зареден с изключителна жизнерадост. Песните, коите пеят лазарките са свързани с женитбата, любовта и плодородието. Стопаните на домовете даряват лазарките с пари, плодове, яйца.

Православната църква е посветила този празник на Лазар, когото Иисус Христос е възкресил четири дни след погребението му.

На Лазаровден се откъсват върбови клони, плетат се венци за следващия ден, който християните наричат Връбница /Цветница/. И днес се носи поверие, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.