Науката доказва, че ваксините причиняват заболявания – храненето е ключът към по-дълъг и здравословен живот

(NaturalNews)

Борбата продължава и в бъдещето: хора срещу микроби. В борбата срещу невидимите патогени съвременната медицина смята, че сега има надмощие  арсенал от ваксини. В момента сме накарани да повярваме, че нашите тела не са в състояние да се защитават сами. Казва ни се, че сме родени с недостиг на ваксини и ни трябва това, което се изисква от здравните органи. Няма значение колко ваксини се добавят към препоръчителния списък на CDC; ние трябва винаги да приемаме нашата нужда от тази “наука” и нейните все по-нарастващи изисквания. Дори когато има данни, че огнищата на морбили са намалявали 60 години преди изобретяването на ваксината срещу морбили, ни се казва, че ваксината е ликвидирала заболяването, а не естественият имунен отговор на хората”.

Ваксинни добавки увековечават заболявания

Въпреки, че са добронамерени, ваксините не са на устойчива стратегия за здравната политика на човека. С всяко изминало десетилетие властите препоръчват все повече и повече медицински предварителни намеси в борбата срещу мутиращи вируси. Ние сме станали зависими от тези еднорежимни стимулатори на имунната система, ставайки податливи на все по-голям списък от странични ефекти на ваксините. Трябва да запомним, че всички форми на живак са токсични за организма. Бионатрупването на живак вреди на жизненоважни органи на тялото. Замисляли ли сме се как консервантът във ваксината срещу грип може действително да доведе до вечна болест в тялото ни?

FDA признава, че някои ваксини поставят обществеността под риск в продължение на седмици, тъй както отделят живи вируси

Какво ще кажете за ваксините с живи вируси, като в ротавирусните щамове? Знаете ли, че Агенцията по храните и лекарствата (FDA) предупреждава, че след като човек е ваксиниран с жив ротавирус, той може да предава вируса на други хора? Кой наистина поставя хората под риск? От научна гледна точка това са ваксинираните. Листовките предупреждават, че ваксинираните могат да отделят вируса и да го разпространяват и на други, по-специално на по-уязвимите, заразявайки околните в продължение на седмици, дори месеци след приема на ваксината.

FDA обяснява, “Потенциалът за предаване на вируса от ваксината след ваксинация трябва да се прецени въз основа на възможността за придобиване и предаване на природния ротавирус. Препоръчва се внимание, когато се решава дали да се прилага ROTARIX на индивиди с контакт с близки с имунен дефицит, като например лица със злокачествени заболявания, първичен имунен дефицит или получаващи имуносупресивна терапия.”

“Многобройни научни изследвания показват, че децата, които получават ваксини  с живи вируси, могат да хвърлят болестта и да заразят други хора седмици или дори месеци след това. Следователно родителите, които ваксинират децата си наистина могат да излагат другите на риск”, обяснява Лесли Манукиан, режисьор на документални филми и активист.

Други живи вирусни ваксини включват MMR (морбили, паротит и рубеола), варицела, херпес зостер и грип. Сали Фалон Морел, президент на фондацията Уестън А. Прайс, казва: “Здравните власти трябва да изискват двуседмична карантина на всички деца и възрастни, които получават ваксинации,” тъй като те очевидно поставят неваксинираните под риск, а не обратното.

Предизвиканият от ваксините имунитет постепенно изчезва и не може да му се разчита, измъчвайки общата популация

Този индуциран от ваксините имунитет също не е постоянен. Ето защо, например за децата, се препоръчва да се поддадат на три ротавирусни орални ваксини. Няма значение, че честите странични ефекти на ваксините са диария, повръщане, повишена температура, хрема, болки в гърлото, хрипове, кашлица или ушна инфекция. Родителите би трябвало да подложат детето си на това, независимо дали това означава, че бебетата може да имат нужда от операция на храносмилателната система, след като получат от ваксинно-индуцирана инвагинация.

След това идва и въпросът: На кой етап изчезва имунитетът, предизвикан от ваксината? Чрез принуждаване да се изисква непрекъсната ваксинно-индуцирана защита, тялото се поставя в състояние на непрекъснато измъчване, като винаги се нуждае от повече ваксини, за да му се обещае защита от микроби. Този метод поставя индивида и обществото под риск.

Според изследване на Фондацията Уестън А. Прайс, “И неваксинираните и ваксинираните лица са изложени на риск от излагане на тези, които наскоро са ваксинирани. Ваксинната недостатъчност е широко разпространена; индуцираният от ваксините имунитет не е постоянен и последните огнища на заболявания като коклюш, заушка и морбили са се появявали при напълно ваксинирани популации.”

Ваксините не са съвършеното решение и няма начин да се провери дали работят.

Бактериални системи осигуряват оптимален имунитет

Единственият начин да се гарантира траен имунитет е да се изгради основата за имунитет в червата и имунната система. Това включва синергичен подход, който се фокусира върху създаване на здравословна чревна флора. Определени видове от чревната микрофлора, като спорите на специфични пръчковидни видове Бацилус, произвеждат спори, които всъщност се свързват с В-лимфоцитите, за да делят бързо В-клетките, причинявайки бързо възпроизвеждане на борещи инфекциите антитела. За съжаление, тези защитни бактериални колонии се унищожават от антибиотици и агрохимикали като глифозат.

Защо публичните здравни власти не говорят за ролята на системата от симбиотични бактерии за отблъскване на безброй патогени?

Хранене и адаптогени са ключът към дълъг здравословен живот

Защо се споменава толкова малко за ролята на витамин D за укрепване на имунната система? Ами за образоването ни за подхранване на телата с простите витамин A и C? Болести, като морбили, не са смъртоносна болест за лица, които са оправомощени с хранителни вещества от цели храни.

“Според Фондацията Уестън А. Прайс, най-добрата защита срещу инфекциозно заболяване е здрава имунна система, подкрепена от адекватни дози витамин А и витамин С. Добре подхранените деца се възстановяват лесно от инфекциозно заболяване и рядко страдат от усложнения.”

Защо не се споменава за адаптогенни билки като екстракт от корен от елеутерокок (сибирски женшен), които ефективно модулират човешкия имунен отговор по време на стрес? Важното съединение в корена, елеутерозид B, е показало нормализиращи действия в цялата ендокринна система, включително хипофизата, надбъбречните жлези и панкреаса, давайки на тялото сила да реагира бързо на стрес и болести.

Увеличаване на хранителния профил на кърмата за естествен детски имунитет

Защо здравните власти не говорят за естествените свойства на кърмата, включваща лимфоцити и макрофаги, които предават много важни антитела на бебетата? Кърмата осигурява също Лактобацилус бифидус на бебето, “приятелски” бактерии, които помагат за предотвратяване растежа на опасни бактерии. Всъщност, майчиното мляко е пълно с молекули, които убиват патогенни бактерии, гъбички, паразити и вируси, но ваксинният фанатизъм игнорира този естествен подход за изграждане на имунната система.

Защо традиционната наука не насърчава кърмещите жени да изграждат и подобряват качеството на кърмата си с помощта на науката за храненето? Вместо това, се препоръчва на родителите да подложат своите бебета на над 25 ваксини, преди да навършат 15 месеца! Някои ваксини, като за хепатит В, се налагат на децата веднага след раждането им. Някои ваксини, като ротавируса, дори не работят на кърмените бебета. Причината за това е, че защитните механизми в кърмата обезсилват ефектите на живия вирус, прилаган чрез ваксината! Дали имаме нужда да се излагаме изкуствено на тези ваксинални вируси, ако кърмата е достатъчно мощна, за да ги извади? Вижте изследванията на английски тук

Обществото започва да осъзнава, че всички препоръчвани ваксини не са панацея за индивидите и обществеността като цяло. Колкото повече изоставяме науката за нашите собствени имунни системи, толкова по-зависими ставаме от безкрайната медицинска предварителна намеса и илюзията за безопасността на ваксините. В тази зависимост от ваксини, ние позволяваме на заболяванията да се завърнат.

 

Източник: http://www.naturalnews.com

Автор: L.J. Devon



Вашият коментар