Ямини Каранам, 26-годишна студентка в университена на Индиана, разбира, че нещо не е наред, когато главоболието ѝ не преминава и прости разговори или четене станават най-трудните ѝ мисии за деня. В блога си тя написала „С главоболието дойдоха и инциденти и отсъствия от работа. Отне известно време, но то надделя над нея – тя не можеше вече да разбира това, което чете!“ Тя преминала през серия от различни лекари и специалисти. След известно време, диагнозата била – киста или малък тумор на епифизната жлеза, малка колкото грах, в центъра на мозъка.
Въпреки това, повечето невролози и неврохирурзи в цялата страна са смятали мястото на тумора твърде опасно за хирургическа намеса, оставяйки го да расте. Докато туморът растял, четенето станало невъзможно, болката непоносима, а вървенето немислимо.
„Но хората на науката не открили зависимост между нейните страдания и образите,“ пише тя в своя блог. „Тя си помисли, че ще решат проблемите ѝ. Но те не го направили. Имаше разочарование и гняв. Повече от всичко, имаше съмнение в себе си.“
Накрая, тя пише: „Моля ви сложете край на това по един или друг начин?“
На ръба на отчаянието, Ямини Каранан в крайна сметка намира лекар, който е готов да й помогне. Д-р Хрейр Шахиниан, лекар от Лос Анджелис, известен с разработването на неинвазивна операция за извличане на мозъчни тумори с минимално увреждане на мозъчната тъкан.
По време на операцията Д-р Шахиниан направил шокиращото откритие. Туморът е тератома или ембрионален „зъл близнак“, който се намира в мозъка й, има коса, кости и зъби.
„Това е вторият такъв вид тумор, който вадя, а аз вероятно съм извадил 7000 или 8000 мозъчни тумори“, казва Шахиниан.
За съвременната медицина, формирането на тератом все още е рядкост и някаква загадка. Съществуват множество хипотези за това как може да стане това. Някои смятат, че това е фетус, което означава, че хората „поглъщат“ своя ембрионален близнак, докато са още в утробата.
Други казват, че няма начин тези тумори да са ембрион или близнак. Според Д-р Кати Бърнуейт, шеф на детската хирургия в болница в Маями, тези тумори се образуват, когато половите клетки се превръщат в специфични клетки, които могат да образуват различни видове тъкан, като например кожа, мускули, зъби, кости и косми.
„Видът тумор, който има Каранам, се получава, „когато собствените зародишни клетки на човек се умножават необичайно и се видоизменят в различни, нормални тъкани, на ненормално място „, казва Д-р Бърнуейт. „Той има много от компонентите, които нормално тяло биха имали, но това по никакъв начин не е близнак.“
За щастие на Каранам, тази изключително рядка форма на тумор е почти винаги доброкачествена, което означава, че не се разпространява по цялото тяло и след като са отстранени, процентите на оцеляване са много високи и възстановяването не отнема много време.
Тератомите може да са рядкост, но този случай не е първият, който се носи из медийте. Друг такъв случай е британецът Гавин Хейат, който „ражда“, собствения си близнак, когато туморът започва сам да си прокарва път навън от корема му? Не толкова отдавна, Хонконгски лекари пък открили два частично развити фетуси вътре в коремчето на бебе.
Автор: Amy Goodrich
Източник: http://www.naturalnews.com/050691_brain_tumor_embryonic_twin_teratoma.html
