Известният цитат на Шекспир „Дай ми ушите си“ от пиесата „Юлиус Цезар“, може да се промени на „дай ми само дясното си ухо“, въз основа на наскоро публикувано изследване от аудиолози от Университета в Оубърн.
Проучването, представено на 174-тата среща на Акустичното общество на Америка, разкри, че хората разчитат на дясното си ухо да обработват и запазват информацията, която чуват.
„Колкото повече знаем за слушането в трудна обстановка и усилията за слушане като цяло, толкова по-добри инструменти за диагностика и слухово управление (включително слухови апарати) ще станат“, обясни съавторът на изследването Даниел Сакчинели.
Слушането е сложен процес. Определен като способността да се улавя звук и да се интерпретира в разбираема мисъл, то обикновено се разлага на пет етапа:
- Получаването е процес на две части: звуковите вълни преминават през тъпанчето и се регистрират (слух) и се приписват на думи.
- Разбирането включва разбирането на смисъла и контекста на получените думи.
- Оценяването се извършва, когато слушателят преценява съдържанието на съобщението и започва да формира мнение.
- Реагирането се определя като етап, в който човек дава словесна или невербална обратна връзка на това, което е чул.
- Спомнянето е, когато лицето взима информацията, която е запазил като дългосрочна памет.
Екипът е изградил изследванията си върху специални тестовете за слушане, които се използват за определяне на нарушения на слуховата обработка, при които мозъкът изпитва предизвикателства при обработването на това, което се чува.
Стандартните дикотични тестове се използват като модел за „селективно слухово внимание“. При тези видове тестове се предават две звукови последователности на всяко ухо едновременно. Използваните серии са изречения, думи или цифри. След това участниците се приканват да се съсредоточат върху информацията, доставена на едно ухо, като пренебрегват другата (известна като разделение) или да повторят всички изслушани думи (известни като интеграция).
Ранни проучвания вече са предполагали, че децата могат да разберат и да си припомнят какво им е казано, когато са използвали дясното си ухо. Изследователите отдават това на лявото полукълбо на мозъка, което управлява речта, езиковото развитие и някои части от развитието на паметта. Това важи и за деца на възраст между 5 и 13 години. Тъй като те все още не са развили пълната интеграция, зависят в голяма степен от информацията, обработена от дясното ухо.
За това проучване изследователите искали да определят дали този ефект се пренася в зряла възраст. За тестването на тази теория 41 лица на възраст от 19 до 28 години са помолени да преминат и дикотично разделяне и интеграционни тестове. Изследователите установили, че ако задачата попадне под прага на паметта на човека (или обхвата на паметта), участниците ще могат да обработват информация, използвайки и двете уши. Въпреки това, ако задачата (в този случай списък с елементи) е по-висока, отколкото човек може да си спомни веднага, човек ще може да си припомни неща, които са чували през дясното си ухо. В проучването участниците, които са били подложени на списъци със статии над паметта им, са успели да подобрят представянето си с до 40%, когато фокусират слушането си на дясното им ухо.
„Конвенционалните изследвания показват, че предимството на дясното ухо намалява около 13-годишна възраст, но резултатите ни показват, че това е свързано със задачата. Традиционните тестове включват информация от четири до шест части “ казва Аурора Уеивър, професор в университета в Оубърн и друг член на изследователския екип. „С напредването на възрастта ние имаме по-добър контрол върху вниманието ни за обработка на информация в резултат на съзряване и нашия опит.“
Автор: Ralph Flores
Източник: https://www.naturalnews.com
