(NaturalNews)
Сега е това време на годината, когато домашните градинари са натоварени с много плевене. Няма значение, дали отглеждате зеленчуци или цветя – всички ние отглеждаме плевели.
Цялата концепция на „плевели“, всъщност, е доста интересна. Имаме доста погрешна представа за това какво представляват „плевелите“. По-голяма част от хората смятат „плевелите“ за нещо, което не желаят на тяхната морава или в градината.
Някои от тези „плевели“ идват при нас от Стария свят, където са се смятали за зеленчуци. Други са били храна или лекарство, което не се признава от съвременната индустриализирана потребителска култура.
Така че, докато модерността рови наоколо в мъгла от екологична амнезия, те просто се категоризират като „плевели“. Но, това наистина не е толкова просто.
Нека да разгледаме „плевелите“ (понякога по-щедро наричани „диви цветя“), които в момента се измъкват и хвърлят от градинарите (да се надяваме, че се дават на кокошките).
Глухарче: било е добре познато на древните египтяни, гърци и римляни, и се е използвало в традиционната китайска медицина преди повече от хиляда години. Това зеленолистно е пълно с калций. Само една чаша нарязани листа на глухарче има 103 милиграма (10% от препоръчителната дневна доза) калций. Това е малко повече от къдравото зеле (кейл).
Тученица: използването й като лечебно растение е записано още от времето на древните египтяни и е популярно в много култури още оттогава. Тези сочни листа имат повече омега-3 мастни киселини, отколкото някои рибни масла, което ги прави идеални за вегетарианци.
Кучешка бяла лобода : растяща във Великобритания в края на ледниковия и след ледниковия период. Хората са я яли през Неолита, бронзовата епоха и началото на желязната епоха. Също е широко използвана от римляните и европейците. Хората навремето са считали кучешката бяла лобода (Chenopodium album) като един от най-вкусните от всички зеленчуци. През пролетта те са събирали младите растения да ги варят, докато омекнат, и са ги сервирали с масло, сол и черен пипер. (Аз също, между другото!) Семената от кучешка бяла лобода се сушат и се смилат на брашно за хляб, хлебни произведения или каша. Някои добавят семена от кучешка бяла лобода в хляб, палачинки, кифли, и бисквити. Съдържа много витамин К.
Бял равнец: винаги е бил част от свещения сноп от 9 билки. Християнската църква първоначално се опитала да забрани събирането на билки. Но когато става ясно, че това е невъзможно да стане, те осветяват тази практика и дори благословят билковите снопове на жените в църквата на деня на Успение Богородично, на 15-ти август. Специална супа от билки става традиционно ястие за Велики четвъртък, четвъртъка преди Великден. Тази супа съдържа 9 святи лечебни билки, една от които е бял равнец. Смята се, че тази супа предотвратява всяка болест и разсейва всички зли сили за цялата следваща година. Не е зле! Сега знаем, че горчивите части от белия равнец и мастните киселини насърчават жлъчния поток от жлъчния мехур, предизвиквайки това, което е известно като жлъчегонно действие. Свободно течащото действие подобрява храносмилането и предотвратява образуването на камъни в жлъчката.
Така че, когато плевите, се замислете. Възможно е вашите кокошки да се хранят по-добре от вас.
Източник: http://www.naturalnews.com/041286_edible_weeds_purslane_yarrow.html
Автор: Sherry L. Ackerman, Ph.D.
Превод от английски на български
Tanya Nikolova