(NaturalNews)
Имайки предвид, че кожата е най-големият орган на тялото и лесно абсорбира вещества, винаги е едно добро правило да се избягва излагането на кожата на всичко, което не бихме погълнали. И все пак, тровенето ни на дневна база е една обща рутина – по-конкретно, душове и вани с хлорирана вода. Използван в пречиствателните съоръжения за унищожаване на вредни бактерии, вируси и гъбички, хлорът е мощен дезинфектант. Но рядко се признава по-тъмната страна на хлорирането на водата, а именно, че то причинява сериозна вреда на човека по начини, които често остават незабелязани, докато не се появи сериозно заболяване.
Тиха отрова
Горещ, запарен душ или вана е чудесен начин да се отпуснете – или поне така си мислехме. В действителност, ние се излагаме на масив от токсини със значителни последствия. Никога не бихме заподозрели, че се къпем в класифициран пестицид на Агенцията за опазване на околната среда (EPA). Според статията на Global Healing Center „Хлор, рак и сърдечни болести“:
„Има една много добре обоснована загриженост относно хлора. Когато се добавя хлор към водата ни, той се съединява с други природни съединения, за да се образуват трихалометани (странични продукти от хлорирането) или (ТНМ). Тези хлорни вторични продукти провокират производството на свободни радикали в организма, което води до увреждане на клетките и са силно канцерогенни. Фондът Защита на околната среда предупреждава, че „Въпреки че концентрациите на тези канцерогени (THM) са ниски, учени за рака смятат, че именно тези ниски нива са отговорни за по-голямата част от раковите заболявания в САЩ.“
Пример за това е едно проучване, включващо жени от Хартфорд, Кънектикът, което установило, че жените с рак на гърдата имат много по-високи нива на вторични продукти от хлор (с около 50-60 процента), отколкото жените, които са без рак.
По същия начин, научни изследвания в Испания открили по-висока честота на рак на пикочния мехур при хора, изложени на хлор чрез къпане, вани, поглъщане и плуване в басейни.
Токсините не само, че се абсорбират лесно през порите, отворени от горещата вода, но също и чрез вдишване на хлороформ – токсичен вторичен продукт на хлорирането на водата. В статията „разболява ли ви ежедневния душ,“ Крис Кресер, отбелязва:
„Докато нашите тела могат да филтрират голяма част от хлора, в питейната вода трихалометаните и други дезинфекционни вторични продукти, които вдишваме през душове и вани, могат да бъдат много по-вредни, тъй като хлорния газ, който вдишваме влиза директно в кръвния ни поток.“
Както бе посочено от Агенцията за защита на околната среда (EPA), излагането на хлороформ засяга централната нервна система и черния дроб. Също така може да предизвика депресия и раздразнителност. За съжаление, хлораминът (амоняк в съчетание с хлор) често също се добавя към водата, създавайки дори по-тежък токсичен товар.
Намалете риска
За да не се отказваме от редовното къпане, има няколко прости и ефективни методи за намаляване на контакта с хлор. Излишно е да се казва, че висококачествен филтър за душ е първа линия на отбрана. На разположение са и филтри за водата във ваната. Въпреки това, повечето премахват само хлор – освен ако филтърът не използва специално витамин С за намаляване и на хлорамина. Максимална защита и от двете, хлор и хлорамин, ще изисква пълна водна система за филтриране на цялата къща. Приятелски на бюджета възможности включват:
- Разтваряне на 1000 милиграма витамин С във водата на ваната за неутрализиране на хлор и хлорамин (до 99 процента);
- По-редки или по-кратки душове;
- Намаляване на температурата на водата, за вана и душ;
- Спиране на водата, докато се сапунисваме.
Хлорът най-вероятно няма да изчезне от нашето водоснабдяване в скоро време. Като привидно евтин дезинфектант, той е тук, за да остане. Но чрез осъзнаване и проактивни стъпки, ние можем да намалим значително излагането, като по този начин намаляваме рисковете за здравето.
Източник: http://www.naturalnews.com
Автор: Carolanne Wright
Tanya Nikolova