Имало е редица теории – някои базирани на религиозни принципи, някои на философски – за това какво се случва с нашите „души“, когато умрем.
Например, много хора от различни вероизповедания смятат, че има „рай“ или друг приятен живот след смъртта за тези, които са водили добър, добродетелен и морален живот на Земята.
Но учените до голяма степен отхвърлят подобни твърдения, най-вече защото науката разчита главно на документирани и възпроизвеждащи се доказателства. Сега, когато става въпрос за човешко съзнание, след като тялото умре, това е нещо съвсем различно.
Имайки това предвид, група изследователи от университета в Саутхемптън във Великобритания, проведоха неотдавна най-голямото по рода си проучване за това какво се случва със съзнанието след смъртта. Екипът заключава, че въпреки че не е известно защо и как, все пак изглежда, че има някакво съзнание за известно време след като е настъпила физическата смърт. Това предполага, че съзнанието и тялото са преплетени по някакъв начин, но те могат да пътуват отделно не-физиологичен път след това, което хората описват като смърт.
Изследването е водено от д-р Сам Парниа и е публикувано в медицинско списание Resuscitation. Изследването включва повече от 2000 души, които са претърпели спиране на сърцето във Великобритания, САЩ и Австрия.
„Фактите сочат, че съзнанието не се унищожава“
В най-голямото по рода си проучване към днешна дата изследователите прилагат строга методология, за да се премахнат всички случаи, които биха могли да бъдат основани на отделни впечатления, които може да са били достойни, но все пак не са от научен интерес.
Резултатите откриват, че 40 на сто от лицата, които оцеляват след сърдечен арест са били в съзнание по времето, когато са били в клинична смърт и преди сърцата им да забият отново.
„Доказателствата досега показват, че в първите няколко минути след смъртта, съзнанието не е унищожено. Не я ясно дали избледнява след това, но веднага след смъртта, съзнанието не се губи“, каза Парниа.
„Знаем, че мозъкът не може да функционира, когато сърцето е спряло да бие“, продължава той. „Но в този случай осъзнаването изглежда е продължило до три минути след началото на периода, когато сърцето не е биело, въпреки че мозъкът обикновено се изключва в рамките на 20-30 секунди, след като сърцето е спряло.
„Това е важно, тъй като често се приема, че преживяванията, свързани със смъртта, са вероятно халюцинации или илюзии, настъпващи или преди да спре сърцето или след като сърцето е било успешно рестартирано.“ Парниа продължава, отбелязвайки: „Но не и преживявания, съответстващи с ‘истински’ събития, когато сърцето не бие. Освен това, подробните спомени на визуална осведоменост в този случай са в съответствие с проверени събития.“
„Потенциално обратим процес“
Парниа казва, че като цяло са били изследвани общо 2,060 пациенти със сърдечен арест. От тези пациенти 330 са оцелели, а от този брой 140 са заявили, че са били частично наясно по време на времето им в реанимация.
„Тридесет и девет процента … описват възприятие на информираност, но не са имали изрична памет от събитията“, казва той, което предполага, че „повече хора може да имат умствена дейност в началото, но след това губят своите спомени или в резултат на ефектите на увреждане на мозъка, или седативни лекарства върху възвръщането на паметта.“
„Един от всеки петима заявява, че е чувствал необичайно чувство на спокойствие, докато близо една трета казва, че времето се е забавило или ускорило“, изследователят продължава, цитиран от Bioethics.Georgetown.edu. „Някои си припомнят виждането на ярка светлина; златна светкавица или греене на слънце. Други разказват за чувства на страх или удавяне или повличане през дълбока вода. 13 процента казват, че са се почувствали отделени от телата си и същото количество казва, че чувствата им са били повишени.“
В крайна сметка, Парниа казва, че вярва, че „противно на възприемането, смъртта не е специфичен момент, но потенциално обратим процес, който се появява след всяко тежко заболяване или злополука, караща сърцето, белите дробове и мозъка да престанат да функционират.“
Източник: http://www.naturalnews.com
Автор: J. D. Heyes
Tanya Nikolova