(NaturalNews)
Екип от учени от Университета на Колорадо, Боулдър, са постигнали това, което изглежда е „Светият Граал“ на технологията за разделяне на вода за производство и съхранение на чиста енергия в изобилие. Тъй като слънчевата светлина е безплатна, наричам тази енергия „безплатна енергия.“
За да се разбере това откритие, е важно първо да се разбере защо слънчевата енергия има толкова много ограничения. Слънчевата енергия е страхотна, когато слънцето грее, но съхраняването на слънчева енергия изисква разполагането на голям набор от тежки, скъпи и токсични електрически устройства за съхранение, известни като „батерии с дълбок цикъл .“ Да го кажем с уличен термин, технологията на батерии с дълбок цикъл не струва. Батериите, химикалите, теглото и цената не струват. Няма абсолютно нищо, което да харесаме в батериите, освен ако не ви доставя удоволствие да се разхождате наоколо с тежки, непотребни предмети.
Така че „Светият Граал“ на слънчевата енергия винаги е бил намирането на начин за съхраняване на слънчевата енергия, която е преносима, гъста и сравнително лека. До сега, това откритие беше неуловимо.
Но сега екип от учени в Боулдър, Колорадо казват, че са открили „радикално нова техника, която използва силата на слънчевата светлина за ефективно разделяне на водата в нейните компоненти на водород и кислород, проправяйки пътя за широко използване на водорода като чисто, зелено гориво.“
Слънчева светлина, огледала и камера за реакция
Системата работи чрез използване на голям спектър от наземни огледала, фокусиращи слънчевата светлина върху висока кула за реакция. Там, силната жега (1370 градуса по Целзий) задейства реакционна камера, съдържаща метални оксиди. Топлината отделя кислородните атоми на разстояние от металните оксиди, като ги кара да „поглъщат“ кислорода от парата в камерата. Парата, разбира се, е направена от вода (H2O), така че отделянето на кислородните атоми от водата оставя водороден газ, който може да се събира.
На практика, кулата използва слънчевата светлина да раздели водата на водороден газ и кислород. Водородният газ след това се събира, пречиства и се изпомпва в резервоари с високо налягане, които са изключително плътни „батерии“ на енергия, превъзхождащи химическите батерии.
Още по-добре водородният газ след това държи цялата тази енергия със 100% ефективност, като не губи какъвто и да е потенциал, дори ако се съхранява в продължение на десетилетия. От екологична гледна точка, водородът също е супер чисто гориво за изгаряне, без да произвежда емисии на въглероден двуокис или твърди частици. (Причината, поради която водородът не произвежда CO2 при изгаряне е, защото, очевидно, не съдържа въглерод. Производството на CO2 изисква източник на гориво, базиран на въглерод, като например въглеводороди – въглища, бензин, дизелово гориво, и т.н.)
Водородът е най-разпространеният елемент в 4-те% от Вселената, които сме открили досега
Учените обичат да казват, че водородът е най-разпространеният елемент във вселената. Но тъй като 96% от познатата ни Вселена, всъщност, са неидентифицирани мистерии „тъмна материя“, които не могат да се видят или докоснат, това наистина е само предположение. Възможно е, в действителност да има „тъмен водород“, еквивалент, който е в далеч по-големи количества от водорода, който знаем.
Независимо от това, по отношение на нещата, които можем да видим, почувстваме, докоснем или да произведем, водородът е невероятно чист и в изобилие. Планетата Земя, като „водна планета“ с обилно количество плискаща се вода, има огромен запас на водородно гориво, заключено под водни молекули. Ако слънчевата енергия може да бъде използвана ефективно, за да се раздели H2O в чисто водородно гориво, тогава най-накрая имаме реалистичен път за преход от икономика на изкопаеми горива към икономика на водородно гориво.
Тази задействана от слънчева свелина кула за разделяне на водата, може да е откритието-чудо, от което се нуждае светът, за да сложи край на зависимостта от въглеводород. Също така може да превърне северозападно Мексико в един център за производство на енергия, като най-добрите места за изграждане на тези кули за производството на водород ще бъдат в сухи, безоблачни пустини, които са в близост до източник на вода от океана. Мексиканските земи около залива на Калифорния ще бъдат идеални за такива проекти.
Изгарянето на водорода е детска игра; термоядрените реактори са далеч по-добър начин
Въпреки всички обещания на разделянето на вода и изгаряне на водорода като гориво, струва си да се отбележи, че изгарянето на водорода е глупав начин да се превърне водородът в гориво. По-умно използване на водорода е да се използва като гориво в термоядрени реактори, които произвеждат голямо количество електроенергия.
Теоретично, отделеният водород, извлечен от морската вода чрез използване на прости химически техники за отделяне, може да се използва като гориво в термоядрени реактори. В термоядрен реактор водородната маса се превръща в енергия, според известната формула на Айнщайн E=MC2.
Чрез преобразуване на маса в енергия, много малко количество водород може да произвежда порядък от много повече енергия от изгаряне на същия водород (което е само химическа, а не ядрена реакция). Не знам точно за колко повече енергия говорим, но предполагам, че е някъде от порядъка на 9-10 (приветствам всеки, който има действителния отговор да сподели с нас, за да можем да го актуализираме). Девет порядъка е милиард пъти повече енергия.
За да получите представа за това колко енергия може да произвежда водорода, вероятно сте чували понятието „водородна бомба.“ Това е бомба, създадена с цел да превърне водорода (и специални изотопи) в чиста енергия, с цел да причини максимално тактическо унищожение.
В крайна сметка, енергийните цели на човешката цивилизация трябва да включват намирането на начини да задвижват термоядрени реактори, които да произвеждат повече енергия. Докато дойде този ден, горенето на водородно гориво е най-малко по-чиста химическа реакция, отколкото изгарянето въглеводороди. И захранваните със слънчева енергия технологии за разделяне на водата може да бъдат ключът към производството на евтин и в изобилие водород.
О, и не се притеснявате за изчерпване на водорода. Когато го „изгорите“, той реагира с кислорода във въздуха и образува вода, страничен продукт от горенето на водорода. Водородът не се унищожава в процеса, така че никога не свършва. Докато слънцето продължава да блести, винаги ще имаме изобилие от водородна енергия на Земята, тъй като водородът е само „носител“ на енергия, а не гориво за потребление като петрола.
Източник: http://www.naturalnews.com
Автор: Mike Adams
Tanya Nikolova