Ракът си остава една от най-изследваните болести по целия свят. Международни учени работят върху научните изследвания, за да се разбере всеки един аспект от тази болест – защо и как тя се развива, расте и се разпространява в човешкото тяло. Надяваме се след това знанията да се превръщат в медицински техники и процедури, които могат да попречат на рака да се стартира, да се открива в ранните си фази или да се третира по такъв начин, че да има минимални щети за околните здрави тъкани.
С други думи, всички тези изследвания са важни не само за целите на академични знания, но и те може да помогнат за спасяването на живота на хора и да направят качеството на техния живот по-добро, дори и след оцеляване, след появата на това заболяване. Едно изследване, което има този потенциал, наскоро излезе от Калифорнийски университет (UCLA) и има много хора, които говорят за него.
Последното проучване от UCLA
Учени от Калифорнийския университет UCLA наскоро са открили определена глюкозна пътека, която насърчава растежа и разпространението на ракови тумори в тялото. С други думи, това е средство, чрез което тялото доставя на раковите клетки захарта, от която зависи оцеляването им. Един възможен начин, по който това изследване може да помогне, е да се стимулира използването на антидиабетни средства за предотвратяване растежа на тумора и формирането му. Идеята тук е, че тези лекарства, които понижават нивата на кръвната захар, биха накарали тумора да „гладува“, като ограничат достъпа му до глюкоза. Ако това е успешно, може да даде на клиницистите, борещи се с рака, още едно оръжие в арсенала им срещу това заболяване.
Проучването
Това изследване се основава на знанията, събирани от проучвания в миналото, които са установили, че наистина има връзка между нивата на глюкозата и развитието на тумора. До момента, обаче, това, което е обвинявано за растежа на тумора бяха пасивни глюкозни транспортери, които доставят захари към раковите клетки, за да ги насърчат да растат. Какво намери това проучване, обаче, е една нова и по-рано неподозирана пътека, наречена активен глюкозен транспорт. Това се осъществява чрез натриеви-зависими глюкозни транспортери (SLGTs).
Познаването на тези „пътеки“ е значително, защото SLGTs могат да бъдат открити чрез сканиране, и може потенциално да осигуряват начин за клиницистите за откриване появата на рак на много по-ранен етап, което значително увеличава шансовете на пациента за оцеляване. Учените се надяват да продължат с тази линия на изследвания, за да научат повече за ролята на SLGTs в развитието на рака, а също така и да покажат колко ефективни са антидиабетните средства за инхибиране на транспорта на глюкозата до раковите клетки.
Медицинската общност се вълнува за това откритие, поради редица причини. Първо, то може да предложи възможности за ранно откриване. Второ, това може да доведе до използването на антидиабетни средства, за да се помогне с контрола върху тумора. Така или иначе, това може да означава значителен пробив за откриване и лечение на рак, а това от своя страна може да спаси живота на много хора, ако се превърне в стандартна клинична процедура.
Източник: http://www.naturalnews.com
Автор: Dr.Sofiya
